Творчески процес/Creative work

Това е най - интимното ми местенце.  Място, където ще публикувам снимки, материали, техники и реално случващия се творчески процес преминаващ през мен самата, наситен с емоции и слънчеви мисли. Достигайки до Вас парчетата от порцелан, глина или дърво вече имат завършен вид, но тук ще може да надникнете зад кулисите, да надзърнете в Раклата, да се докоснете до нейните тайни и да вдъхнете от аромата на сътворяването.

 
И така, това съм аз - Златина. В тази страничка ще се срещате често с мен, с моите мисли, идеи, вдъхновения. Насладете се!!!

17 октомври 2014г.
Днес отново ще ви потопя  в ателието си и ще се опитам да обрисувам порцелановите частички пред очите ви.


19 февруари 2014г.
Днес ще ви разкажа историята на един много стар дървен съд, който се наложи да променя и дори да сменя приложението му. Същия съд може да го видите в страничката "Преди и сега", а тук ще споделя  няколкото снимки отново докато рисувам върху дърво. Историята на това парче дърво е била някога много функционална, хранела е цяло семейство, а те са го ползвали за биене на масло. Днес новите му собственици го ползват да слагат в него поизмокрените си чадъри насищайки го с летящи истории от цял свят. Едната част е с капак, но тя не фигурира на тези снимки, а другата в момента я рисувам обрисувайки я. Състоянието както на повечето стари неща бе доста изгнило, наядено и отне много време до крайната реализация, но както винаги усилията си струват след като видях какви усмивки грейнаха по лицата на пътешествениците прекрасни!!!

Всяко едно докосване на четката до дървото оставя отпечатък върху него и няма връщане назад. Затова рисунката трябва да е прецизна, но импулсивността личи от всяко завъртане и размазване на боите до пълното им пропиване в кожата на дървото.

Рисуването върху триизмерна повърхност изисква различни усилия, от това да създаваш творба върху лист хартия или платно. Понякога неудобството на ръката или позата на тялото ми пречат и ми се е искало просто да се превърна в една прозрачна четка с летящи крила. :)

Много харесвам снимки в движения, като тази. Усещането за летене на любимите ми жерави е осезаемо, наситено със свобода и скрита енергия.

Сливане между земята и небето. Допир желано любовен.

10 декември 2013г.
Днес ще ви покажа няколко снимки докато рисувам върху дърво. Това е стара дървена форма, доста голяма, обемна и тежка. Имам за задача да я реставрирам и да я върна към нов живот. Състоянието й бе наистина много окаяно и понякога се чудя как успях да я накарам да се събуди отново и да запее нова песен.

Всеки елемент се рисува по няколко пъти, защото боята попива в дървото и стои неравномерно

Близкият кадър дори не може да обхване цялата дървена форма, която не е правилна, а асиметрична. Все пак е изработена на ръка, а не на машина. И точно в това е чарът й.

На тази снимка може да се види дебелината на самата форма, да се усети масивността, да се почувства тежестта.

Изгряващото слънце за миг се срещна с простора и увисна в зимното небе!!!

 

10 септември 2013г. 
 Ето няколко снимки от работния ми процес с материала порцелан.

На тази снимка разбърквам порцелановият шликер и проверявам гъстотата и течливостта му. 


 На вторият кадър, от вече набралият калъп изливам излишният материал обратно в кофата.


И на третата снимка извадената купичка я ретуширам, дорисувам и добавям различни детайли в още сурово състояние.
След това следват още процеси, но за тях ще ви разкажа по-късно.

Нека есенното слънце затопли телата и душите ни усмихвайки ни един на друг потопени в щастие и красота :)